Добре дошли. Тук може да предлагате текстове / норми, от които да се създаде нов проектозакон за адвокатурата, това е целта на създателите на тази страница. Няма да се толерират постове и коментари, излизащи извън целта на групата, "добрия тон" и професионалното отношение към работата в групата и нейните членове. Няма да е много забавно, освен за работохолиците. Wellcome in the Club! :)
Текстове се предлагат чрез постване на коментар под основния текст на всяка отделна норма, по възможност - и с мотиви. Дебати по предложените текстове се провеждат чрез коментари. Окончателни варианти на текстове ще се избират чрез гласуване, според болшинството на набраните гласове "за" над гласовете "против". Няма да има кворум на членовете при гласуванията, за да няма зависимост от неактивните членове. Ще има обаче обявен период за гласуване по всяка отделна норма, след който нормата ще се обсъжда наново само ако постъпи мотивирано предложение за изменението й, което ще се подложи на гласуване. Може също да предлагате правила за работата на групата, които също ще се приемат чрез гласуване. Модераторите имат, и ще имат някои изключителни права, защото ще имат и ангажимента да губят от времето и силите си да се занимават с поддържането на групата, съвсем безплатно.
ПРЕДЛОЖЕНИЕ: Чл.47 от ЗА да придобие следната редакция:
ОтговорИзтриване(1) Получените или създадени от адвоката или адвоката от Европейския съюз във връзка с изпълнението на възложената му работа документи (оригинали и копия) са предназначени за архива на адвоката и се съхраняват от последния за период от 5 години. За нуждите на възложената му работа или по искане на клиента, адвокатът (или адвокатът от Европейския съюз) изготвя заверени и незаверени преписи от тези документи, като възнаграждението за изготвянето им се заплаща от клиента.
(2) При направено от клиента искане за връщане на оригинални документи, получени или създадени от адвоката или адвоката от Европейския съюз във връзка с изпълнението на възложената му работа, адвокатът е длъжен да ги върне на клиента, като за нуждите на своя архив има право по своя преценка да изготви и задържи заверени или незаверени преписи от тях, като възнаграждението за изготвянето им се заплаща от клиента. Оригиналите се предоставят на клиента след заплащане на дължимото за изготвянето на съответните преписи възнаграждение.
МОТИВИ: Считам, че е налице нужда от осъвременяване на разпоредбата на чл.47 от ЗА, тъй като възпроизведената от деветдесетте години на миналия век уредба се явява неадекватна по отношение на съвременния начин на работа на адвоката. Ако през 1991г. за упражняване на адвокатската професия е било необходимо адвокатът само да „води списък на делата, по които е довереник или защитник, и да пази книжата по тези дела в продължение на 5 години от приключването им.“ (чл. 29 от ЗА от 1991г.-отм.) и през 2004 г. нуждата от промяна не е била още толкова належаща (доколкото в сега действащия ЗА от 2004г. текстът от 91г. е възпроизведен почти дословно), то към момента адвокатът освен по дела представлява клиентите си и в множество други производства – нотариални, административни, регистърни и др., сключва всякакви договори от името на клиентите си и подписва всякакви документи като техен пълномощник, като всичко това е свързано с генерирането на огромен обем от документация. Сега действащата разпоредба на чл.47 от ЗА поставя въпроса: следва ли адвокатът да пази тези документи (доколкото текстът говори само за дела) и колко дълго. Още повече, че що се отнася до делата, книжата по тях и без друго се съхраняват в съда, което обезсмисля приложението на законовия текст. Не такъв обаче е случаят с останалите книжа, които не касаят дела, но са не по-малко важни, тъй като могат да пораждат вземания на клиента за милиони левове – договори, менителнични ефекти и др. За тях чл.47 от ЗА не казва нищо, а именно тяхното унищожаване би накърнило сериозно интересите на клиента. Поради това и някои състави на съда и към момента тълкуват разпоредбата на чл.47 ЗА разширително, като я прилагат и по отношение на всички книжа, получени или създадени от адвоката (подписани от него като пълномощник), при все че е спорно доколко настоящият текст на закона дава основание за това.