Чл. 36. (1) Адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на възнаграждение за своя труд.
(2) Размерът на възнаграждението се определя в договор между адвоката или адвоката от Европейския съюз и клиента. Този размер трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа.
(3) При липса на договор, по искане на адвоката, адвоката от Европейския съюз или клиента адвокатският съвет определя възнаграждение съгласно наредбата на Висшия адвокатски съвет.
(4) Възнаграждението може да се уговори в абсолютна сума и/или процент върху определен интерес с оглед изхода на делото, с изключение на възнаграждението за защита по наказателни дела и по граждански дела с нематериален интерес.
В Чл. 36 се създават следните разпоредби:
ОтговорИзтриване1. Нова алинея (5): „Когато се присъждат разноски по съдебни дела според техния изход, или се събират разноски по изпълнителни дела, в полза на клиент на адвоката, разноските за адвокатско възнаграждение (или съответната част от тях, в случаи на частично присъждане на разноски) се присъждат директно в полза на адвоката, в следните случаи:
а) Ако липсва договорено адвокатско възнаграждение и няма данни такова да е платено от клиента на адвоката – присъжда се такова възнаграждение съгласно минимума по Наредбата по чл. 36 алинея (2) от този закон (а при частично присъждане на разноски – съответната част от този размер).
б) Ако липсва договорено адвокатско възнаграждение, но има данни такова да е платено частично от клиента на адвоката – присъжда се възнаграждение в размер на разликата между платеното от клиента, и остатъка до размера съгласно минимума по Наредбата по чл. 36 алинея (2) от този закон (а при частично присъждане на разноски – съответната част от този размер). В този случай в полза на клиента се присъждат разноските за адвокатско възнаграждение (или съответната част от тях), за каквито има данни по делото че клиентът е платил на адвоката.
в) Ако е налице договорено адвокатско възнаграждение и няма данни такова да е платено от клиента на адвоката – присъжда се възнаграждение в размера на договореното (съответно – намален размер, ако са налице предвидените в закона основания за прекомерност на адвокатското възнаграждение). Ако са налице основания за прекомерност, в полза на адвоката се присъжда възнаграждение в размера по Наредбата по чл. 36 алинея (2) от този закон. При частично присъждане на разноски поради частично уважаване или отхвърляне на претенцията, в полза на адвоката се присъжда съответната част от този размер.
г) Ако е налице договорено адвокатско възнаграждение, но има данни такова да е платено частично от клиента на адвоката – присъжда се възнаграждение в размера на разликата между платеното от клиента, и остатъка до размера на договореното (съответно – до намаления размер, ако са налице предвидените в закона основания за прекомерност на адвокатското възнаграждение). Ако са налице основания за прекомерност, в полза на адвоката се присъжда възнаграждение в размер на разликата между частично платеното, и размера по Наредбата по чл. 36 алинея (2) от този закон. При частично присъждане на разноски поради частично уважаване или отхвърляне на претенцията, в полза на адвоката се присъжда съответната част от този размер, като се извади сумата на вече платеното от клиента. В този случай в полза на клиента се присъждат разноските за адвокатско възнаграждение (или съответната част от тях), за каквито има данни по делото че клиентът е платил на адвоката”.
2. Нова алинея (6): „В случаите по предходната алинея, ако адвокатът заяви изрично пред съда преди постановяване на съдебния акт с който се присъждат разноските, че не желае да се ползва от правата си по предходната алинея, той има правото да търси неплатеното възнаграждение от своя клиент по общия ред”.
МОТИВИ: Предлага се законодателно въвеждане на правен механизъм, свързан с увеличаване на възможностите за събиране на адвокатските възнаграждения по водени съдебни и изпълнителни дела. Предложението основавам на наблюдения от практиката (както свои, така и на наши колеги), свързани с деликатния въпрос по договарянето и събирането на адвокатските възнаграждения.
ИзтриванеКъм момента, принципът който е залегнал в процесуалните закони във връзка с присъждане на адвокатски възнаграждения като част от деловодните разноски, в полза на „спечелилата” страна е, че такива се присъждат само и единствено на страната (с изключение на механизма при предоставяне на безплатна процесуална помощ по реда на чл. 38 ал.2 ЗАдв), а не на адвоката който представлява страната, и то само доколкото са представени в съда доказателства за реалното заплащане на адвокатското възнаграждение. В случаите когато възнаграждението е само договорено, но не е платено, или е частично платено, спечелилата спора страна е лишена от възможността за компенсация на това, което ще плати на адвоката си в бъдеще, във връзка с конкретното дело.
Липсата на ясна и работеща законова уредба на случаите в които адвокатското възнаграждение (или част от него) не е платено на адвоката до приключването на конкретното дело (в случай че то е спечелено, или частично спечелено от клиента, при което той има правото на компенсация (съответно – частична компенсация) за разноските си, но е договорено бъдещо плащане, или липсва договор относно плащането но е налице валидно упълномощаване и делото е водено с участието на адвоката, предпоставя напрежение в отношенията между адвоката и неговия клиент. Ако се цели по-пълно прилагане на принципа за компенсация на деловодните разноски, и на принципа за възмездяване на адвокатския труд, според мен би следвало да се приемат някои законови промени в тази посока.