Чл. 39. (1) Паричните средства, които клиентът предоставя за разходване от адвоката или от адвоката от Европейския съюз, могат да се внесат в банка по клиентска сметка. Клиентска сметка може да разкрива както адвокат или адвокат от Европейския съюз, така и адвокатско дружество. Сумите по клиентската сметка не са част от имуществото на адвоката и на адвоката от Европейския съюз или на адвокатското дружество и не подлежат на запориране.

(2) Адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право да удържи от постъпилите от или за неговия клиент средства сумата за своите разходи, доколкото те не са покрити от получени аванси, но е длъжен да представи отчет на клиента.

(3) По клиентската сметка могат да се превеждат суми за:

1. заплащане за разноски, държавни такси и данъци на клиента;

2. заплащане на хонорари на лица, различни от адвоката или адвоката от Европейския съюз;

3. извършване на сделки и действия от името и за сметка на клиента съобразно сключения договор между клиента и адвоката или адвоката от Европейския съюз;

4. други цели, предвидени в договора между адвоката или адвоката от Европейския съюз и клиента.

(4) За внесените по клиентската сметка средства от всеки клиент се води отделна партида. До 31 януари на годината, следваща извършването на превод от клиент, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз е длъжен да представи на клиента отчет за изразходваните средства, освен ако в договора не е предвидена по-ранна дата.