ЗАКОН ЗА АДВОКАТУРАТА

ДОКУМЕНТИ Тук ще съхраняваме всякакви документи които имат значение за целта на тази платформа. https://docs.google.com/document/d/1x8cW_2S2La5byVdugOWXJGar50IxWUwA1uqsI_fyY2c/edit Проект на ЗИДЗА с мотиви, на адв. Борислав Вълчев, АК София https://docs.google.com/document/d/1hZHW2vB6qbopWZR3rX1_rNYzT9y2wiOuq8_OhDXqlI4/edit       ЗАдв, според проекта на ЗИДЗА, на адв. Борислав Вълчев, АК София https://drive.google.com/open?id=1H40FdBNNssJkZBIKtHsXMJFyf2jkcY2j ПЕС, адвокатски минимални хонорари https://drive.google.com/open?id=1nTdpVkk3BVSuNiRTVuJf9JAnHO_pBQK9 КЗК, становище срещу ЗИДЗА2016

ДУБЛИРАНИ ПРЕДЛОЖЕНИЯ Тук ще поместваме всички предложения които напълно съвпадат като идея, не като редакция, с вече публикувани предложения. Ако авторите им преценят че предложението им се различава /като идея/ от вече публикувано такова, и се установи че модераторът неправилно е разбрал предложената редакция, предложението ще бъде "върнато" на съответното място в текста на закона.

§ 1. По смисъла на този закон: 1. " Юридически стаж " е времето, през което лицето е работило на длъжност или упражнявало професия, за която се изискват юридическо образование и правоспособност, включително стаж на лицата с висше юридическо образование, които работят на длъжност съдебен помощник във Върховния касационен съд или Върховния административен съд, прокурорски помощник във Върховната касационна прокуратура или Върховната административна прокуратура, разследващ полицай с висше юридическо образование в системата на Министерството на вътрешните работи, разследващ полицай с висше юридическо образование в Министерството на отбраната или разследващ митнически инспектор в Агенция "Митници". 2. " Държава, в която е придобита адвокатска правоспособност " е държавата, в която лицето е придобило право да упражнява адвокатска професия по  чл. 24, ал. 1 , независимо от наименованието, под което тази дейност се упражнява, и гражданството на лицето. 3.

Чл. 149.  (1) Адвокатските регистри са публични. (2) Вписванията в адвокатските регистри имат удостоверително действие.

Чл. 148.  (1) Висшият адвокатски съвет води единни адвокатски регистри за адвокати, за младши адвокати, за адвокатски дружества и за чуждестранни адвокати. Правилата за водене на регистрите се определят с наредба на Висшия адвокатски съвет. В единните регистри се вписват предвидените в закона обстоятелства въз основа на данни от регистрите на адвокатските съвети. (2) В единните регистри адвокатите се вписват и получават личен номер, чиито последни две цифри представляват код, означаващ колегията, а предшестващите цифри - поредният номер на адвоката според вписването му в регистъра на адвокатска колегия. Вписаните в един ден се подреждат по реда на постъпването на документите им. Личният номер от единния адвокатски регистър е постоянен и се вписва в адвокатската карта, в договора с клиента и в адвокатското пълномощно. (3) По реда, предвиден в ал. 2, адвокатите от Европейския съюз се вписват в Единен регистър на адвокатите от Европейския съюз, упражняващи адвокатска професия в Бълга

Чл. 147.  Адвокатските съвети водят регистри на адвокатите, младши адвокатите, адвокатските сътрудници, адвокатските дружества и на чуждестранните адвокати, допуснати да упражняват адвокатска професия на територията на Република България под наименованието в държавата, в която е придобита адвокатската правоспособност. Правилата за водене на регистрите се определят с наредба на Висшия адвокатски съвет.

Чл. 146.   Адвокатският съвет съхранява архива с решенията за налагане на дисциплинарни наказания до напускане на колегията от адвоката или адвоката от Европейския съюз, но не по-малко от 15 години, освен ако адвокатът е починал.

Чл. 145.  Принудителното изпълнение на решението, с което е наложено дисциплинарно наказание глоба, се допуска по искане на адвокатската колегия по реда на  чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс .

Чл. 144.  (1) Адвокатският съвет вписва дисциплинарното наказание в досието на адвоката или на адвоката от Европейския съюз и изпраща препис от решението на Висшия адвокатски съвет, за да се отбележи в Единния регистър на адвокатите. (2) Председателят на Висшия адвокатски съвет предприема действия за обнародване в "Държавен вестник" на решението, с което се налага дисциплинарно наказание по  чл. 133, ал. 1, т. 4 и 5 .

Чл. 143.  (1) Разноските по дисциплинарното дело са за сметка на наказания, а в случаите на оправдаване - за сметка на адвокатския съвет, ако са направени преди внасяне на обвинението в дисциплинарния съд, и за сметка на дисциплинарния съд, от който делото е разгледано. (2) В случай че дължимите разноски не бъдат внесени от наказания адвокат или адвокат от Европейския съюз в едномесечен срок от влизане в сила на решението, принудителното изпълнение на решението в частта за разноските се допуска по искане на адвокатския съвет или на дисциплинарния съд по реда на  чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс . Адвокатът или адвокатът от Европейския съюз се вписва в списъка на неизправните към касата на колегията.

Чл. 142.  (1) Висшият дисциплинарен съд разглежда делото по реда на  чл. 138 - 140 . (2) Висшият дисциплинарен съд може да събира нови доказателства по искане на страните и служебно.

Чл. 141.  (1) Решението на дисциплинарния съд може да се обжалва от страните в 14-дневен срок от обявяването му чрез дисциплинарния съд до Висшия дисциплинарен съд. (2) Висшият дисциплинарен съд насрочва делото и го разглежда в срок не по-дълъг от един месец. (3) При разглеждане на дело във Висшия дисциплинарен съд задължително участва член на Висшия адвокатски съвет, който дава становище по основателността на жалбата.

Чл. 140.  (1) Дисциплинарният съд се произнася с решение, с което налага дисциплинарно наказание на адвоката или на адвоката от Европейския съюз или го оправдава. (2) Решението се взема на тайно съвещание с мнозинство на членовете на състава и се обявява чрез прочитането му от председателя на състава. (3) Член на състава, който не е съгласен с мнението на мнозинството, подписва решението с особено мнение, което се прилага към решението. (4) Мотивите на решението и мотивите на особеното мнение се изготвят и обявяват заедно с решението. По изключение съставът може да постанови те да се депозират в 7-дневен срок от обявяване на решението.

Чл. 139.  (1) Дисциплинарният съд разглежда делото с участието на обвинителя, дисциплинарно обвинения адвокат или адвокат от Европейския съюз и заинтересуваното лице. Неявяването на дисциплинарно обвинения адвокат или адвокат от Европейския съюз не е пречка за разглеждане на делото. (2) Ако дисциплинарно обвиненият адвокат или адвокат от Европейския съюз не е уведомил адвокатския съвет за промяна на своя адрес, обявлението за образуване на дисциплинарно производство и за неговото насрочване се поставя в адвокатския съвет, като призоваването му се смята за редовно. Същото правило важи и за заинтересуваното лице, ако е променило адреса си, без да уведоми адвокатския съвет. (3) Член на състава на съда подлежи на отвод, ако са налице основанията по  чл. 137, ал. 3. (4) Дисциплинарно обвиненият адвокат или адвокат от Европейския съюз има право на адвокатска защита. (5) Дисциплинарният съд допуска доказателствата, които са от значение за изясняване на делото. (6) В дисциплинарното

Чл. 138.  (1) Председателят на дисциплинарния съд образува дисциплинарно дело и определя състава, който ще го разгледа. (2) Заседанието по дисциплинарното дело се насрочва не по-късно от един месец от образуването му. (3) Препис от дисциплинарното обвинение с писмените доказателства, заедно с уведомление за датата на заседанието, се изпраща на адвоката или адвоката от Европейския съюз. (4) Адвокатът или адвокатът от Европейския съюз може в 7-дневен срок от получаването да направи възражение и да посочи доказателства в негова подкрепа.

Чл. 137.  (1) След постъпване на съобщение за извършено дисциплинарно нарушение адвокатският съвет е длъжен да уведоми адвоката или адвоката от Европейския съюз, който може да даде обяснение в 7-дневен срок от уведомлението. (2) След изтичане на срока по ал. 1 председателят на адвокатския съвет възлага на докладчик - основен или резервен член на съвета, извършването на проверка за наличие на основание за образуване на дисциплинарно производство. Проверката следва да се извърши в едномесечен срок. (3) На докладчика може да бъде направен отвод, когато адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има основателни съмнения в неговата безпристрастност. Докладчикът е длъжен да се отведе сам, ако са му известни обстоятелства, които могат да поставят под съмнение неговата безпристрастност. При отвод председателят на съвета определя нов докладчик. (4) В случай че проверката трябва да се извърши в района на друга адвокатска колегия, тя може да се изпълни по делегация от докладчик, определен

Чл. 136.  (1) Дисциплинарно производство се образува с решение на адвокатския съвет или на Висшия адвокатски съвет при писмено съобщение от държавни органи, юридически или физически лица, както и авторски публикации в медиите, в които се съдържат достатъчно данни за извършено дисциплинарно нарушение. (2) Анонимните съобщения не представляват законен повод за образуване на дисциплинарно производство. (3) Достатъчно данни за образуване на дисциплинарно производство са налице, когато може да се направи основателно предположение за извършено дисциплинарно нарушение.

Чл. 135.  (1) Всеки дисциплинарно наказан адвокат или адвокат от Европейския съюз може да бъде реабилитиран от Висшия дисциплинарен съд, в случай че в продължение на три години от изтичане на изтърпяването на наказанието не е извършил друго дисциплинарно нарушение, спрямо него няма друго висящо дисциплинарно производство и е възстановил вредите, причинени от дисциплинарното нарушение, както и разноските по дисциплинарното дело. (2) При реабилитация решението за дисциплинарно осъждане се заличава от досието на реабилитирания адвокат или адвокат от Европейския съюз. (3)Реабилитация може да се иска и от наследниците на наказания адвокат или адвокат от Европейския съюз. (4) Реабилитацията заличава всички последици от дисциплинарното наказание.

Чл. 134.  (1) Дисциплинарното преследване се погасява по давност, когато наказание не е наложено в продължение на една година от извършване на нарушението, както и при смърт на извършителя. (2) По отношение на спирането и прекъсването на давността се прилагат съответните разпоредби на  Наказателния кодекс . (3) Образуването на наказателно или административнонаказателно производство не изключва дисциплинарната отговорност и не спира давността.

Чл. 133.  (1) За извършено дисциплинарно нарушение на адвоката, както и на адвоката от Европейския съюз се налагат следните наказания: 1. порицание; 2. глоба от една до осем минимални работни заплати; 3. лишаване от право да бъде избиран в органите на адвокатурата за срок от една до три години; 4. лишаване от право да упражнява адвокатска професия за срок от 3 до 18 месеца; 5. лишаване от право да упражнява адвокатска професия за срок до 5 години при повторно нарушение. (2) Наказанията по ал. 1, т. 1 и 2 могат да се налагат заедно с друго наказание. Глобата се събира в полза на адвокатската колегия. (3) Дисциплинарните наказания се налагат, като се вземат предвид формата на вината, накърнените интереси, причините и условията, довели до извършване на нарушението, подбудите и другите смекчаващи или отегчаващи отговорността обстоятелства. (4) В маловажни случаи на нарушения председателят на дисциплинарния съд може да направи лично предупреждение на провинилия се адвокат и

Чл. 132.  Дисциплинарно нарушение е виновното неизпълнение на задълженията по този закон и  Етичния кодекс на адвоката , на наредбите и решенията на Висшия адвокатски съвет и на решенията на адвокатските съвети и общите събрания, както и: 1. нарушаване на адвокатската тайна; 2. пропуски, причинили накърняване на правата и законните интереси на клиента; 3. системна небрежност или очевидно невежество при изпълнение на професионалните задължения; 4. лично пряко рекламиране на професионалната си дейност, извършено в нарушение на този закон; 5. уговаряне на възнаграждение от клиенти, по-ниско от предвиденото в наредбата на Висшия адвокатски съвет за съответния вид работа освен в случаите, когато в този закон и в наредбата е предвидена такава възможност; 6. приемане и осъществяване на правна помощ не по установения от закона ред; 7. укриване на важни обстоятелства при приемането за адвокат или при вписването в регистъра на чуждестранните адвокати; 8. системно неизпълнение на

Чл. 131.  За неизпълнение на задълженията си адвокатът, адвокатът от Европейския съюз и младши адвокатът носят дисциплинарна отговорност.

Чл. 130.  (1) Висшият дисциплинарен съд разглежда делата в състав председател и двама членове. Делата срещу членове на Висшия адвокатски съвет, Висшия контролен съвет и Висшия дисциплинарен съд се разглеждат от 5-членен състав, председателстван от председателя на Висшия дисциплинарен съд. (2) Решенията на Висшия дисциплинарен съд като първа инстанция подлежат на обжалване чрез Висшия дисциплинарен съд до Върховния касационен съд в 14-дневен срок от постановяването им по реда на  чл. 7, ал. 7 .

Чл. 129.  (1) На Висшия дисциплинарен съд като първа инстанция са подсъдни дисциплинарните дела, образувани срещу членове на адвокатските съвети, на контролните съвети и дисциплинарните съдилища на колегиите, на Висшия адвокатски съвет, на Висшия контролен съвет и на Висшия дисциплинарен съд. (2) Висшият дисциплинарен съд разглежда като втора инстанция жалбите срещу решенията на дисциплинарните съдилища при адвокатските колегии.

Чл. 128.  Висшият дисциплинарен съд се състои от петнадесет членове, в това число председател. За негови членове могат да бъдат избирани членове на адвокатски колегии, които имат най-малко 15 години адвокатски стаж. Старшинството на членовете на Висшия дисциплинарен съд се определя по продължителността на адвокатския им стаж.

Чл. 127.   (1) Висшият контролен съвет извършва проверки на финансовата дейност на Висшия адвокатски съвет и контролира дейността на контролните съвети на адвокатските колегии. (2) Висшият контролен съвет се отчита пред общото събрание на адвокатите от страната.

Чл. 126.  (1) Висшият контролен съвет се състои от петима членове. За негови членове могат да бъдат избирани членове на адвокатски колегии, които имат най-малко 15 години адвокатски стаж. (2) Контролният съвет избира председател от своя състав.

Чл. 125.   (1) При отсъствие на председателя той се замества от заместник-председател по старшинство, а при напускане се избира нов председател от извънредно общо събрание на адвокатите от страната. (2) Правомощията на председателя се прекратяват с изтичане на мандата, подаване на оставка, трайна невъзможност да изпълнява задълженията си поради тежко заболяване, за срок по-дълъг от една година, или смърт.

Чл. 124.  (1) Председателят на Висшия адвокатски съвет организира и ръководи работата на съвета и го представлява. (2) Председателят на Висшия адвокатски съвет изпълнява задължения, произтичащи от закона, наредбите, решенията на общото събрание на адвокатите от страната и решенията на Висшия адвокатски съвет.

Чл. 123.  (1) Главният секретар на Висшия адвокатски съвет: 1. ръководи дейността по непосредствено изпълнение на решенията на Висшия адвокатски съвет и финансово-стопанската дейност; 2. организира заседанията и подготвя материалите за тях; 3. координира дейността на секретарите на адвокатските съвети в страната; 4. ръководи и организира работата на служителите и на помощния персонал; 5. координира дейността на помощните органи на съвета; 6. осигурява технически и административно цялата дейност на Висшия адвокатски съвет. (2) При отсъствие главният секретар се замества от определен от председателя член на Висшия адвокатски съвет.

Чл. 122.  (1) Висшият адвокатски съвет: 1. свиква и провежда общо събрание на адвокатите от страната и подготвя и представя отчет пред него; 2. определя встъпителните вноски и годишните вноски на адвокатите за бюджета на Висшия адвокатски съвет въз основа на продължителността на адвокатския стаж; 3. се произнася по жалби срещу избори на органи на адвокатски съвети; 4. се произнася по жалби срещу решения на общи събрания на адвокатската колегия и срещу решения на адвокатски съвети; 5. се произнася по жалби срещу решения на адвокатските съвети относно допускането до изпит на адвокати и младши адвокати и срещу отказа за вписване в единните регистри; 6. изготвя образци за документи и книжата на адвокатските колегии и адвокатските съвети, които се водят от адвокатските съвети, и образци на протоколите на избирателната комисия и изборното бюро; 7. поддържа единните регистри на адвокатите, на младшите адвокати и на адвокатските дружества; 8. води Единния регистър на чуждестра

Чл. 121.  (1) Висшият адвокатски съвет издава наредбите, предвидени в закона, и приема  Етичния кодекс на адвоката . (2) По въпроси от текущата си дейност, както и в случаите, предвидени в този закон, Висшият адвокатски съвет се произнася с решение.

Чл. 120.  (1) Висшият адвокатски съвет заседава най-малко веднъж в месеца. Съветът може да бъде свикан на извънредно заседание от председателя или от 1/3 от членовете с писмена покана до останалите, изпратена в 14-дневен срок преди заседанието. (2) Заседанието е редовно, ако присъстват 2/3 от членовете на Висшия адвокатски съвет. Решенията се вземат с обикновено мнозинство на присъстващите членове. При равен брой гласове решаващ е гласът на председателя. (3) В заседанията на Висшия адвокатски съвет със съвещателен глас може да участват: 1/4 от председателите на адвокатските съвети от страната; председателят на контролния съвет и председателят на дисциплинарния съд. В рамките на мандата на Висшия адвокатски съвет всеки един от председателите на адвокатските съвети има участие за срок от една година по ред, установен от Висшия адвокатски съвет. В заседанията на Висшия адвокатски съвет може да участва и заместник-председател на Софийската адвокатска колегия.

Чл. 119.  (1) Висшият адвокатски съвет избира от основните си членове двама заместник-председатели и секретар. (2) Висшият адвокатски съвет определя помощни органи, които се ръководят от членове на съвета.

Чл. 118.  (1) Висшият адвокатски съвет се състои от петнадесет членове и десет резервни членове. (2) Резервните членове участват в заседанията на съвета със съвещателен глас. (3) За членове на Висшия адвокатски съвет могат да бъдат избирани членове на адвокатски колегии, които имат най-малко 15 години адвокатски стаж. (4) При напускане или отсъствие в продължение на повече от три месеца на редовен член той се замества с всички права от резервния член, получил най-много гласове при избора.

Чл. 117.  Висшият адвокатски съвет е юридическо лице със седалище град София.

Чл. 116.   (1) Делегат на общото събрание на адвокатите от страната може да оспори законосъобразността на избора с жалба чрез Висшия адвокатски съвет пред Върховния касационен съд в 7-дневен срок от обявяването на резултатите от избора. (2) Върховният касационен съд разглежда жалбата в 14-дневен срок от постъпването ? в открито заседание в състав под председателството на председателя на съда и с участието на главния прокурор или негов заместник и се произнася с решение в 14-дневен срок. (3) Когато изборът е незаконосъобразен, Върховният касационен съд предписва на Висшия адвокатски съвет провеждане на нов избор. Общото събрание на адвокатите от страната се свиква в едномесечен срок от съобщаване на решението на Върховния касационен съд за провеждане на нов избор. (4) До избора на нови органи досегашните продължават да изпълняват задълженията си.

Чл. 115.  (1) Никой не може да бъде избиран за повече от два последователни мандата в един орган. (2) Не може да бъде избиран за член на Висшия адвокатски съвет, Висшия контролен съвет и на Висшия дисциплинарен съд адвокат, който е избран в адвокатски съвет, контролен съвет или дисциплинарен съд на адвокатска колегия.

Чл. 114.  (1) Доколкото в този раздел не е предвидено друго, изборът на членове и председател на Висшия адвокатски съвет и на Висшия дисциплинарен съд, както и на членове на Висшия контролен съвет, се извършва от общото събрание на адвокатите от страната по правилата, предвидени за избор на органи на адвокатската колегия. (2) Членовете и председателите на висшите органи на адвокатурата се избират за срок 4 години. (3) Предложенията за кандидатите за членове на съответните органи, включително за председател на Висшия адвокатския съвет и на Висшия дисциплинарен съд, трябва да бъдат направени във Висшия адвокатски съвет в 30-дневен срок преди датата на общото събрание. (4) В 14-дневен срок преди деня на избора избирателната комисия изпраща на адвокатските съвети предложените кандидатури, които незабавно ги обявяват.

Чл. 113.  Общото събрание на адвокатите от страната: 1. разглежда и приема отчета на Висшия адвокатски съвет, доклада на Висшия контролен съвет и отчета на Висшия дисциплинарен съд; 2. избира председател и членове на Висшия адвокатски съвет и на Висшия дисциплинарен съд, както и членове на Висшия контролен съвет.

Чл. 112.  (1) Общото събрание на адвокатите от страната се състои от представители на адвокатските колегии при норма на представителство един делегат на 40 адвокати. (2) Ако колегията е с по-малко от 40 членове, тя се представлява от един делегат. (3) Когато броят на членовете на колегията е с над 40 членове, но не съответства на установена норма на представителство, на повече от 20 членове се избира един делегат. (4) В общото събрание на адвокатите от страната участват по право без право на глас председателите и секретарите на адвокатските съвети, както и членовете на висшите органи на адвокатурата. (5) Делегатите, избрани за общото събрание, запазват мандата си до следващото общо събрание.

Чл. 111.  (1) Общото събрание на адвокатите от страната се свиква ежегодно от Висшия адвокатски съвет с писмена покана, която се изпраща до 15 януари на адвокатските колегии. В поканата се посочват дневният ред, датата, часът и мястото на провеждане на събранието. (2) Адвокатските съвети са длъжни да уведомят избраните от общите събрания на колегиите делегати за свикването на общото събрание на адвокатите от страната. (3) Общото събрание на адвокатите от страната се провежда през последната събота и неделя на месец февруари и се счита за редовно, ако присъстват 2/3 от делегатите. При липса на кворум събранието се отлага с един час и се провежда независимо от броя на присъстващите. (4) Решенията се вземат с обикновено мнозинство от присъстващите делегати. Гласуването е явно, освен за избор на Висш адвокатски съвет и на негов председател, на Висш контролен съвет и на Висш дисциплинарен съд и негов председател.

Чл. 110.  Новоизбраните органи на адвокатската колегия встъпват в задълженията си в 7-дневен срок от датата на избора, ако решението на избирателната комисия за обявяване на резултата от избора не е обжалвано, съответно в 7-дневен срок от окончателното решение, с което жалбите не са уважени.

Чл. 109.  (1) Ако изборът за органи на адвокатския съвет бъде обявен за незаконосъобразен по реда на  чл. 7 , нов избор се провежда не по-късно от два месеца. (2) Датата на избора се насрочва от адвокатския съвет и се съобщава на членовете на адвокатската колегия по реда за свикване на общо събрание. (3) Новият избор се провежда по правилата, предвидени за редовния избор. (4) До решаването на повдигнатите спорове по редовността на избора досегашният адвокатски съвет продължава да изпълнява задълженията си.

Чл. 108.  (1) В резултат на проведения избор, ако не е попълнен някой от органите на адвокатската колегия, се провежда допълнителен избор в първата неделя на месец февруари. Часът и мястото на допълнителния избор се определят и съобщават на членовете на колегията преди закриване на редовното общо събрание. (2) При провеждане на допълнителен избор за председател на адвокатския съвет или за председател на дисциплинарния съд в изготвена предварително бюлетина се вписват трите имена на двамата кандидати, получили най-много гласове при първоначалния избор. (3) За резултата от избора се съставя протокол по  чл. 106, ал. 2. (4) Допълнителният избор се провежда по изискванията за редовния избор като за избрани се обявяват кандидатите, получили най-голям брой гласове.

Чл. 107.  (1) Избрани са кандидатите, получили повече от половината от гласовете от действителните бюлетини. (2) За резервни членове са избрани кандидатите, получили най-голям брой гласове след основните членове.

Чл. 106.  (1) След приключване на избора избирателната комисия разпечатва избирателните кутии в присъствието на двама членове на адвокатската колегия, неангажирани в изборния процес и избрани предварително от общото събрание. Преброяването на бюлетините е публично и се извършва от съответните изборни бюра. (2) За резултата от избора се съставя протокол в два екземпляра, в който се обявяват окончателните резултати. (3) В протокола се вписват: общият брой на гласувалите, на действителните и недействителните бюлетини; бюлетините, подадени поименно за всеки кандидат; имената на избраните председател на адвокатския съвет, членове на адвокатския съвет, членове на контролния съвет, председател и членове на дисциплинарния съд, както и броят на гласовете, с които са избрани. Протоколът се подписва от председателя и членовете на избирателната комисия, след което с нарочно решение избирателната комисия се произнася за резултата от избора. Решението и протоколът се обявяват на публично място

Чл. 105.  (1) Изборът е таен. Гласува се с бюлетина, поставена в непрозрачен плик, който се пуска в избирателната кутия. (2) Действителни са бюлетините, в които са означени необходимият брой или по-малко кандидати за съответния орган, както и само едно име за председател на съответния орган.

Чл. 104.  Избирателната комисия изготвя бюлетини, съдържащи трите имена на кандидатите, както и техния юридически и адвокатски стаж.

Чл. 103.  (1) Всеки член на адвокатската колегия може да предложи писмено до избирателната комисия кандидатури за председател на адвокатския съвет и дисциплинарния съд и за членове на органите на колегията в 30-дневен срок преди датата на избора. (2) Избирателната комисия в тридневен срок след изтичане на срока по ал. 1 се произнася по допустимостта на постъпилите кандидатури и с решението си обявява списъка на кандидатите в канцеларията на адвокатския съвет. Всеки член на колегията в тридневен срок може да обжалва решението пред Висшия адвокатски съвет. Висшият адвокатски съвет се произнася по съществото на жалбата в тридневен срок от постъпването ? с решение, което е окончателно. (3) (Отм. - ДВ, бр. 105 от 2006 г.) (4) Избирателната комисия обявява окончателния списък на кандидатите в канцеларията на адвокатския съвет не по-късно от 7 дни преди датата на избора.

Чл. 102.  (1) Избирателната комисия извършва подготовка на изборите, разглежда постъпилите жалби във връзка с провеждането на избора, като се произнася незабавно по тях с решение, което не подлежи на обжалване. (2) Избирателната комисия регистрира и обявява кандидатите за членове на органите на адвокатската колегия и провежда самия избор.

Чл. 101.  (1) Изборът на органи се провежда от избирателна комисия в състав - председател, двама членове и трима резервни членове. Съставът на избирателната комисия се определя съвместно от адвокатския съвет, контролния съвет и дисциплинарния съд не по-късно от два месеца преди деня на избора. (2) В своята работа избирателната комисия се подпомага от избирателни бюра в състав трима членове, чиито брой и състав се определят от адвокатския съвет.

Чл. 100.  (1) Членовете на адвокатския съвет и неговият председател, на контролния съвет, на дисциплинарния съд и неговият председател се избират за срок три години. (2) Член или председател на адвокатския съвет, на контролния съвет или на дисциплинарния съд не може да бъде избран за повече от два последователни мандата в един орган.

Чл. 99.  (1) Изборът на адвокатския съвет и неговия председател, на контролния съвет, на дисциплинарния съд и на неговия председател, на делегати за общо събрание на адвокатите в страната се извършва от редовно общо събрание при тайно гласуване с мнозинство повече от половината от присъстващите членове на адвокатската колегия. (2) Изборът на делегати за общо събрание на адвокатите в страната се провежда от избирателна комисия, чийто брой и състав се определя по реда на  чл. 101 . (3) Всеки член на адвокатската колегия може да предложи писмено до избирателната комисия кандидатурите за делегати до 14 дни преди датата на общото събрание на адвокатската колегия. (4) Резултатът от избора на делегати се обявява с решение на избирателната комисия преди завършването на събранието. (5) Решението на избирателната комисия по чл. 99, ал. 4 подлежи на обжалване по реда на  чл. 7, ал. 1 - 4  пред Висшия адвокатски съвет, чието решение е окончателно.

Чл. 98.  (1) Дисциплинарният съд заседава в състав: председател и двама членове. Старшинството им се определя от продължителността на адвокатския им стаж. (2) Съставите са постоянни и се определят с решение на всички членове на дисциплинарния съд.

Чл. 97.  На дисциплинарния съд като първа инстанция са подсъдни дисциплинарните дела, образувани срещу членовете на адвокатската колегия.

Чл. 96.  (1) Дисциплинарният съд се състои от: 1. при колегия до 100 адвокати - не по-малко от петима членове; 2. при колегия над 100 адвокати - не по-малко от седем членове, а за София - не по-малко от девет членове. (2) За членове на дисциплинарния съд могат да бъдат избирани членове на адвокатската колегия, които имат най-малко 5 години адвокатски стаж, а за председател - най-малко 10 години адвокатски стаж.

Чл. 95.  (1) Контролният съвет следи за правилното упражняване на бюджета и стопанисването на имуществото на адвокатската колегия, за което изготвя и изнася доклад пред общото събрание. (2) Контролният съвет има право да упражнява и текущ контрол, като при констатирани нарушения изготвя доклад до Висшия адвокатски съвет. (3) Членовете на контролния съвет могат да участват в заседанията на адвокатския съвет със съвещателен глас.

Чл. 94.  (1) Контролният съвет се състои от: 1. при колегия до 100 адвокати - не по-малко от трима членове; 2. при колегия над 100 адвокати - не по-малко от петима членове. (2) За членове на контролния съвет могат да бъдат избирани членове на адвокатската колегия, които имат най-малко 10 години юридически стаж, а за председател - най-малко 15 години юридически стаж. (3) При невъзможност да се изберат членове, отговарящи на изискването на ал. 2, е допустимо избирането на членове на контролния съвет с най-малко 5 години юридически стаж и за председател на съвета - с 10 години юридически стаж. (4) Контролният съвет избира председател от своя състав.

Чл. 93.  (1) При отсъствие на председателя той се замества от заместник-председателя. Заместник-председателят или секретарят се заместват по избор от членовете на адвокатския съвет. (2) Ако председателят напусне адвокатския съвет, нов председател се избира в едномесечен срок от извънредно общо събрание.

Чл. 92.  Председателят на адвокатския съвет: 1. представлява адвокатската колегия; 2. организира и ръководи цялостната дейност на адвокатския съвет; 3. свиква и председателства заседанията на адвокатския съвет.

Чл. 91.  (1) За председател на адвокатския съвет се избира член на адвокатската колегия, който има най-малко 15 години юридически стаж. (2) Ако няма кандидат, отговарящ на изискването по ал. 1, за председател може да бъде избран и член на адвокатската колегия с не по-малко от 10 години юридически стаж.

Чл. 90.  Секретарят на адвокатския съвет: 1. ръководи дейността по непосредствено изпълнение на решенията на адвокатския съвет и финансово-стопанската дейност; 2. организира заседанията на адвокатския съвет и подготвя материалите за него; 3. ръководи и организира работата на щатните служители и на помощния персонал; 4. координира дейността на помощните органи на адвокатския съвет; 5. осигурява технически и административно цялата дейност на адвокатската колегия.

Чл. 89.  Адвокатският съвет: 1. ръководи работата на адвокатската колегия, свиква общите събрания и изпълнява техните решения; 2. следи за изпълнението на бюджета на адвокатската колегия; 3. организира и провежда изпита за кандидати за адвокати и младши адвокати и вписва адвокатите и младшите адвокати; 4. води регистрите на адвокатите, на младшите адвокати, на адвокатските дружества, на адвокатските сътрудници и на чуждестранните адвокати; 5. защитава професионалните права, честта и достойнството на членовете на колегията; 6. следи за изпълнение на задълженията на членовете на колегията; 7. възбужда и поддържа дисциплинарно преследване срещу членове на колегията, като определя за всеки случай обвинител от списък, приет от него; 8. следи за извършване на адвокатска дейност от лица, които не са адвокати; 9. посредничи за решаване на спорове между адвокати и между адвокати и клиенти; 10. управлява и стопанисва имуществото на адвокатската колегия и се разпорежда с движ

Чл. 88.  (1) Адвокатският съвет провежда редовното си заседание най-малко веднъж в месеца. (2) Извънредни заседания се свикват по решение на адвокатския съвет или по писмено искане на 1/3 от основните членове на съвета, отправено до председателя на съвета. В случаите по изречение първо заседанието се свиква в 7-дневен срок от председателя, а при отказ то се свиква и от председателя на Висшия адвокатски съвет и се председателства от негов член. (3) Заседанието е редовно, ако присъстват 2/3 от членовете на адвокатския съвет. Решенията се вземат с мнозинство от присъстващите основни членове. При равен брой гласове решаващ е гласът на председателя. (4) Адвокатският съвет се произнася с решения, които обявява пред адвокатската колегия. (5) Решенията на адвокатския съвет могат да се обжалват в 14-дневен срок от деня на заседанието по реда на  чл. 7 .

Чл. 87.  (1) Резервните членове участват в заседанието на адвокатския съвет със съвещателен глас. (2) При напускане или отсъствие в продължение на три месеца на редовен член на адвокатския съвет той се замества с всички права от резервен член, получил най-голям брой гласове при избора.

Чл. 86.  (1) Адвокатският съвет се състои от: 1. при колегии до 100 адвокати - не по-малко от петима основни и двама резервни членове; 2. при колегии над 100 адвокати - не по-малко от седем основни и двама резервни членове, а за София - не по-малко от единадесет основни и шест резервни членове. (2) В основните членове се включва по право и председателят на адвокатския съвет. (3) За членове на адвокатския съвет могат да бъдат избирани членове на адвокатската колегия, които имат най-малко 10 години юридически стаж. (4) При невъзможност да се избират членове, отговарящи на изискванията по ал. 3, е допустимо избирането на членове на адвокатския съвет с най-малко 5 години юридически стаж.

Чл. 85.  (1) Решенията на общото събрание могат да се обжалват от всеки, който е имал право да участва в гласуването, пред Висшия адвокатски съвет в 14-дневен срок. (2) Към жалбата по ал. 1 може да се присъедини всеки адвокат - член на същата колегия, и да я поддържа, включително и ако подателят я оттегли. (3) До произнасяне по жалбата Висшият адвокатски съвет може да спре изпълнението на решението на общото събрание.

Чл. 84.  Всеки член на адвокатската колегия има право да се запознае с проекторешенията и мотивите към тях, с решенията и протоколите от общото събрание.

Чл. 83.  (1) Извънредно общо събрание се свиква по решение на адвокатския съвет, на контролния съвет или по писмено искане на 1/3 от членовете на колегията. (2) Ако адвокатският съвет не свика извънредно общо събрание в 14-дневен срок от постъпването на искането, то се свиква задължително от Висшия адвокатски съвет. (3) Извънредно общо събрание се свиква от адвокатския съвет и се провежда по реда, определен за свикване и провеждане на редовно общо събрание.

Чл. 82.  Редовното общо събрание: 1. разглежда отчета за дейността на адвокатския съвет през отчетната година и взема решения по него; 2. разглежда доклада на контролния съвет; 3. разглежда отчета на дисциплинарния съд; 4. приема бюджет на съвета на колегията за следващата финансова година; 5. определя броя на членовете на адвокатския съвет, контролния съвет, дисциплинарния съд и избира адвокатски съвет, председател на адвокатския съвет, контролен съвет, дисциплинарен съд и председател на дисциплинарния съд; 6. избира делегати за общо събрание на адвокатите в страната; 7. взема решение за разпореждане с недвижими имоти на адвокатската колегия.

Чл. 81.  (1) Редовното общо събрание на колегията се свиква ежегодно в последната събота и неделя на месец януари. (2) Общото събрание се свиква от адвокатския съвет чрез покана, обнародвана в "Държавен вестник", в която е обявен дневният ред, часът и мястото на провеждане на събранието. Поканата се обнародва най-малко един месец преди провеждане на събранието. (3) След обнародването в "Държавен вестник" по ал. 2 в дневния ред на общото събрание задължително се включват въпроси по писмено искане поне на 1/3 от членовете на колегията, направено най-малко 20 дни преди датата на общото събрание. (4) Общото събрание се провежда, ако присъстват лично или чрез адвокат-пълномощник са представени 2/3 от членовете на колегията. При липса на кворум събранието се отлага за един час по-късно и се провежда независимо от присъстващите членове. (5) Решенията се вземат с обикновено мнозинство. (6) Гласуването е лично или чрез адвокат-пълномощник, вписан в същата адвокатс

Чл. 80.  (1) Общото събрание се състои от адвокатите и адвокатите от Европейския съюз, вписани в регистрите на адвокатската колегия. (2) Общите събрания са редовни и извънредни.

Чл. 79.  Органи на адвокатска колегия са: общо събрание, адвокатски съвет, контролен съвет, дисциплинарен съд и председател на адвокатската колегия.

Чл. 78.  (1) Адвокатите членуват в адвокатска колегия. Адвокатът от Европейския съюз, вписан в Единния регистър на чуждестранните адвокати, членува в адвокатската колегия, в чийто регистър на чуждестранните адвокати е вписан. (2)  Адвокатската колегия е юридическо лице и се състои от вписаните в регистрите ? адвокати и адвокати от Европейския съюз. (3) Висшият адвокатски съвет с решение определя районите и седалищата на адвокатските колегии, както и тяхното преобразуване и закриване. (4) В съдебния район на един окръжен съд има една адвокатска колегия. По изключение с решение на Висшия адвокатски съвет в района на един окръжен съд може да се определи седалище и на повече от една адвокатска колегия.

Чл. 77а.  (1) Един или повече адвокати от Европейския съюз могат да упражняват адвокатска професия на територията на Република България в клон на група от Европейския съюз. (2) В клона по ал. 1 могат да участват самостоятелно или съвместно с адвокат от Европейския съюз и адвокати. (3) Регистрацията и дейността на клона по ал. 1 се извършват по реда на  чл. 57 ,  58  и  чл. 60 -75 , като ограничението относно броя на адвокатите по  чл. 58  не се прилага. Заедно със заявлението и учредителния договор по  чл. 61  на съответния адвокатски съвет се представят: 1. документ от орган на адвокатурата по седалището на групата в държавата членка по произход, в който се потвърждава нейното съществуване, както и наименованието, седалището, адресът на управление и формата на сдружаване; 2. документ, издаден от групата, с който се упълномощават определени адвокати или адвокати от Европейския съюз да учредят клон в Република България. (4) Наименованието на клона съдържа името на групата от

Чл. 77.  (1) Адвокати, адвокатски дружества, адвокати от Европейския съюз и групи адвокати от Европейския съюз, трайно установени на територията на Република България или временно упражняващи професията при условията на  чл. 19г , могат да сключват помежду си писмен срочен или безсрочен договор за постоянна работа срещу определено възнаграждение. Ако в договора не е уговорено друго, възнаграждението се дължи месечно. (2) В случаите, когато договорът предвижда и явяване пред съд, упълномощаването се извършва от адвоката, адвоката от Европейския съюз или адвокатското дружество, сключили договора. В този случай възложителят извършва преупълномощаване със съгласието на клиента. (3) За договора по ал. 1 намират приложение разпоредбите на договора за поръчка. (4) Във всички случаи договорът по ал. 1 се прекратява с едномесечно писмено предизвестие, освен ако в договора е уговорено друго.

Чл. 76.  Адвокати, адвокатски дружества, адвокати от Европейския съюз и групи адвокати от Европейския съюз както трайно установени, така и временно упражняващи професията при условията на  чл. 19г  на територията на Република България, могат да сключват помежду си договор за сътрудничество. С договора се уговаря извършването на определена правна работа или се поема съвместно работа по определени дела.

Чл. 75.  (1) След прекратяване на адвокатското дружество се открива производство по ликвидация. (2) Ликвидацията се извършва от управителния орган или от определено от него лице. (3) Ако не е определен ликвидатор по ал. 2, той се определя от окръжния съд по седалището на адвокатското дружество. (4) Ликвидаторът се вписва в регистъра на окръжния съд. Той довършва текущите дела, събира вземанията, осребрява имуществото и удовлетворява кредиторите. (5) Имуществото, останало след удовлетворяване на кредиторите, се разпределя между съдружниците. (6) След удовлетворяване на кредиторите и разпределяне на останалото имущество, дружеството се заличава от регистъра по искане на ликвидатора. (7) Решението за заличаване от регистъра се обнародва в "Държавен вестник" и се отбелязва в регистъра на съответния съвет на адвокатската колегия и в Единния регистър на адвокатските дружества.

Чл. 74.  Решенията на общото събрание на дружеството или действията на управителя или на управителния съвет могат да се обжалват или оспорват от всеки съдружник в 7-дневен срок от вземането им пред адвокатския съвет.

Чл. 73.  (1) Ако не е предвидено друго в дружествения договор, дружеството се прекратява: 1. по решение на съдружниците, взето с мнозинство на дяловете; 2. по решение на адвокатския съвет при системно нарушение на закона, както и на  Етичния кодекс на адвоката , от дружеството или негови членове. (2) При прекратяване на дружеството висящите дела и преписки се разпределят между съдружниците, за което клиентите се уведомяват незабавно.

Чл. 72.  (1) Всеки съдружник отговаря лично за вредите, причинени на клиента. Дружеството отговаря солидарно със съдружника до размера на направените вноски. (2) Дружеството сключва застраховка за професионална отговорност на своите членове съгласно  чл. 50 .

Чл. 71.  (1) За защита и представителство пред съда, органите на досъдебното производство, административните органи и служби, физическите и юридическите лица клиентът упълномощава дружеството. Управителят на дружеството преупълномощава един или няколко съдружници. (2) Доверителят има право да избира и да упълномощава адвокат или адвокат от Европейския съюз за процесуално представителство независимо от това, че договорът е сключен с адвокатско дружество.

Чл. 70.  (1) Дружеството се управлява от управителя или управителния съвет, който се състои от членове на дружеството, избрани измежду съдружниците за срок три години. (2) Управителят или двама от членовете на управителния съвет осъществяват оперативното управление на дружеството и го представляват, включително и при сключването на договори за правна помощ с клиенти. (3) Управителят или членовете на управителния съвет имат право на възнаграждение, което се определя при разпределението на печалбата на дружеството. (4) Управителят или управителният съвет определят съдружника, на когото се възлага изпълнението по сключените договори за правна помощ, съобразно квалификацията и опита, натовареността и възможностите на съдружника. За възлагането управителят или управителният съвет искат мнението му.

Чл. 69.  (1) Общото събрание се състои от съдружниците и взема решения за: 1. промени в учредителния договор; 2. приемане и изключване на съдружници и за прехвърляне на дружествен дял; 3. приемане на годишния отчет и баланс, за разпределение на печалбата; 4. избор на управител или управителен съвет измежду съдружниците; 5. придобиване и отчуждаване на недвижими имоти и вещни права върху тях; 6. допълнителни вноски; 7. всички случаи, предвидени в закона. (2) Общото събрание се свиква от управителя или управителния съвет най-малко веднъж годишно до 20 януари или по искане поне на една пета от съдружниците. (3) Свикването става с писмена покана, получена най-малко 7 дни преди определената дата, ако не е предвидено друго в учредителния договор. Решенията на общото събрание се вземат с мнозинство на дяловете на съдружниците. Те могат да се вземат и неприсъствено при заявено писмено съгласие на всички съдружници.

Чл. 68.  (1) Участието на съдружника в дружеството се прекратява: 1. по взаимно съгласие; 2. при смърт или поставяне под запрещение; 3. при лишаване от право да упражнява адвокатската професия по  чл. 133, ал. 1, т. 4 и 5; 4. при отписване от адвокатската колегия; 5. при изключване с решение на общото събрание; 6. с едностранно предизвестие. (2) Прекратяването на участието е окончателно, когато отписването от колегията е завинаги. Когато съдружникът е лишен от правата да упражнява адвокатската професия по  чл. 133, ал. 1, т. 4 и 5  за определен срок или е отписан от колегията за определен срок, прекратяването на участието в дружеството е за същия срок. (3) При прекратяване на участие в адвокатско дружество съдружникът или неговите наследници имат право на ликвидационен дял, съответен на дела от дружественото имущество, и на част от печалбата на дружеството за годината, в която е настъпила причината за прекратяване на членството.

Чл. 67.  Всеки съдружник има право: 1. на участие в управлението на дружеството; 2. на част от печалбата; 3. да бъде осведомяван за хода на общите работи; 4. да преглежда книжата на дружеството, и 5. на ликвидационен дял.

Чл. 66.  (1) Всеки съдружник е длъжен да внесе в дружеството определената в учредителния договор първоначална вноска. Съдружник, който не е изплатил или внесъл в определения срок вноската си, дължи законната лихва. (2) Непаричната вноска, направена от съдружник, заедно с оценката ?, направена от лицензиран оценител, се описват подробно в учредителния договор. Когато непаричната вноска има за предмет недвижим имот или вещно право върху недвижим имот, нотариално заверено извлечение от договора се представя за вписване в службата по вписванията при районния съд по местонахождение на недвижимия имот. Собствеността върху непаричната вноска преминава върху дружеството от момента на вписването му в регистъра на съответния окръжен съд, а когато дружеството е вече вписано - от момента на вписване на съответната промяна. (3) Всеки съдружник е длъжен да извършва възложената му от дружеството дейност в изпълнение на сключените от дружеството договори за правна помощ съобразно своята професион

Чл. 65.  Отношенията между съдружниците се уреждат по правилата на  чл. 66 ,  67 ,  69  и  70 , доколкото в дружествения договор не е предвидено друго.

Чл. 64.  Членуването в адвокатско дружество не ограничава съдружниците за самостоятелно упражняване на адвокатската професия, ако друго не е предвидено в договора. В това им качество те имат всички права и задължения съгласно закона.

Чл. 63.  (1) Адвокатското дружество може да премести седалището си в друго населено място, ако съдружник в адвокатското дружество има кантора там. Ако това населено място е в района на друга адвокатска колегия, адвокатското дружество е длъжно да подаде заявление за вписване в регистъра на тази колегия и в регистъра на съответния окръжен съд по новото седалище. (2) Адвокатският съвет по новото седалище незабавно уведомява Висшия адвокатски съвет за отразяване на преместването в Единния регистър на адвокатските дружества и адвокатския съвет по старото седалище за заличаване на вписването в неговия регистър.

Чл. 62.  (1) Към окръжните съдилища се води регистър на адвокатските дружества. (2) Адвокатското дружество се вписва в регистъра по ал. 1 при окръжния съд по седалището на дружеството въз основа на писмено заявление на управителния съвет или управителя, към което се прилагат: 1. препис от учредителния договор; 2. трите имена, постоянните адреси и нотариално заверени образци от подписите на лицето/лицата, които представляват адвокатското дружество; 3. препис-извлечение от регистъра на адвокатите, съответно от регистъра на чуждестранните адвокати при съответния адвокатски съвет за адвокатите съдружници; 4. препис от решението на адвокатския съвет за вписване на адвокатското дружество; 5. документи, доказващи необходимите обстоятелства за вписване на допълнение към наименованието на адвокатското дружество в случаите по  чл. 59, ал. 4 . (3) На вписване в регистъра по ал. 1 подлежат следните обстоятелства: 1. данните от учредителния договор по  чл. 58, ал. 1, т. 1 - 5 и т.